ИЗСЛЕДВАНЕ НА БИЗНЕС СРЕДАТА В БЪЛГАРИЯ
Автор: Юлиана Хаджичонева
Административните тежести върху бизнеса и условията за предприемачество и бизнес в България са във фокуса на проведено национално проучване на предприятията1 в рамките на изследователска работа за конкурентоспособността и бизнес средата.
Периодът на провеждане на проучването е от средата на м. януари до средата на м. март т. г., като целта му е набиране на актуална информация за въздействието на публичните политики след 2008 г.2 върху средата за предприемачество и бизнес, за административните спънки и отражението им върху конкурентоспособността на предприятията в България.
В настоящата публикация се представят резултатите от изследването основно по един разрез от изследването3. Публикацията е структурирана в пет части:
Обща информация
В проучването участват общо 223 респонденти – представители на бизнеса в България. Настоящият анализ обхваща 204 броя анкети4.
Представени са всички групи предприятия5 според броя на заетите в тях лица (вж. Графика 1).
Графика 1. Видове предприятия
Очаквано, микро предприятията са с най-широко участие в проучването: те представляват почти 50 % от всички респонденти. Следват малките предприятия с 25 % участие и средните предприятия с почти 18 %. Големият бизнес има присъствие в анкетата с близо 11 %. В този смисъл, проучването не представлява строго пропорционална извадка на броя на нефинансовите (и финансови) предприятия по групи според броя на заетите в тях лица6, но представлява извадка на активни предприемачи от всички групи стопански субекти.
Същевременно, проучването е насочено единствено към управленския състав на предприятията. От всички респонденти, 70 % са предприемачи, собственици на бизнеса или президенти и управители в предприятията7. Респондентите имат наблюдение върху бизнес средата със съпътстващите държавни политики и административни бариери. Те могат да дадат сравнително обективна оценка за въздействието на политиките върху стопанската дейност на фирмата и нейната продуктивност.
Всички икономически сектори8 са обхванати в изследването. Между 6 и 8 % са представителите на секторите на създаване и разпространение на информация и творчески продукти, и далекосъобщения, на преработваща промишленост, на административни и спомагателни дейности и на култура, спорт и развлечения. Сравнително равнопоставено са представени хотелиерството и ресторантьорството, строителството, търговията, транспорта и професионалните дейности и научни изследвания. Добивната промишленост, енергетиката и водите са с по един респондент. Почти 40 % от респондентите се идентифицират като други дейности. Това означава, че са представени всички гледни точки, независимо от това с каква регулативна тежест е съответният сектор.
Собствеността на предприятията-респонденти е българска, чуждестранна и смесена, като превез има бизнесът, който е българска собственост (вж. Графика 2).
Графика 2. Собственост на предприятието
В обобщение, следва да подчертаем, че са представени всички групи предприятия според броя на заетите в тях лица, икономически сектори9 и видове собственост на стопанските субекти. Основните респонденти са представители на висшия ръководен състав на предприятията, в т. ч. собственици, съдружници, управители и др. подобни.
Условия за предприемачество и бизнес
В основната си част бизнесът у нас не познава или частично е запознат с предприетите от правителството мерки за подобряване на бизнес средата. По-малко от 20 % от респондентите потвърждават, че знаят за предприетите от държавата действия за подобряване на условията за правене на бизнес у нас (вж. Графика 3).
Графика 3. Информираност за мерките за подобряване на бизнес средата
Информираността прогресивно се увеличава от микро към средните предприятия. При микро предприятията 15 % от респондентите посочват, че знаят по какъв начин правителството подобрява условията за бизнес. Два пъти повече не знаят. От малките предприятия почти 20 % са информираните, с два процентни пункта под неинформираните. При средните предприятия положителните и отрицателните отговори се изравняват, като една четвърт не са запознати и точно толкова са запознати. Противно на очакванията, около 30 % от големите предприятия са във всеки от двата полюса: малко под 30 % са запознати и малко над 30 % не са запознати с мерките за подобряване на условията за правене на бизнес
Тези резултати са показател за това, че предприетите от институциите мерки за информация и публичност са недостатъчни и/или неефективни. Не може да се изключи и възможността за незаинтересованост в определена степен от страна на бизнеса към усилията на държавата за подобряване на условията за бизнес у нас, особено с оглед на преобладаващата отрицателна оценка за въздействието от политиките върху средата и запазващия се дял на фирмите с неутрална позиция (почти една трета от респондентите).
Въздействието на политиките за бизнес средата се оценява изцяло положително само от 4.9 % от респондентите срещу 10.3 %, чиято оценка е напълно отрицателна. Като изключим неутралната позиция, останалата част от бизнеса е сравнително поравно разпределен с лек превез към негативната оценка (вж. Графика 4).
Графика 4. Оценка на въздействието на политиките върху бизнес средата
По-задълбоченият анализ на данните от проучването показва, че микро предприятията дават най-негативна оценка на въздействието от политиките за бизнес средата върху техния бизнес, следвани от средния бизнес. Съответно, само 1 % от микро предприятията дават положителна оценка и 6 % от средните предприятия. При големия бизнес процентът с негативна оценка намалява до 5 %. Най-неутрални са микро предприятията (31 %), следвани от големите предприятия (27 %), малките предприятия (25 %) и накрая са средните предприятия (19 %).
Малкият и средният бизнес оценяват по-положително въздействието на правителството за по-добри бизнес условия. При големия бизнес се наблюдава относително равномерно разпределение на оценката.
Впечатляващо нисък е процентът (1 %) на микро предприятията с положителна оценка за действията на правителството, имайки предвид че 15 % от тях са информирани за предприетите мерки. Четири пъти по-малко са средните предприятия, които оценяват положително въздействието спрямо дела им на пълна информираност. Това съотношение се запазва и при общия резултат. Данните показват липса на подкрепа за предприеманите от институциите действия през последните години на целенасочени реформи.
Важно е да се проследи доколко бизнесът взаимодейства с правителството при взимане на решения за по-добра бизнес среда. Между 20 и 30 % са представителите на бизнеса, които дават предложения за подобряване на политиките за бизнес средата. На Графика 5 е представена активността на предприятията посредством три форми.
Графика 5. Участие на бизнеса с предложения във формирането на политики за бизнес средата
Част от респондентите посочват, че участват в анкетни допитвания, в които правят предложения за подобряване на условията за бизнес. Големите предприятия, като цяло, са най-активни и в трите форми на взаимодействие. Най-високата им активност е в обществените дебати – половината от тях участват в обществени дискусии. Следвани са от средните предприятия, които също имат най-голяма активност в обществените дискусии. От големите към малките предприятия участието с предложения от бизнеса намалява.
Микро предприятията се отличават с по-висока активност в сравнение с тази на малките предприятия. При последните е характерно по-голямото присъствие в онлайн форуми за обществени консултации, различаващо се само с пет процентни пункта спрямо това на големите предприятия.
Предпочитаната форма на диалог са обществените дискусии. Процентът на активност и взаимодействие между бизнеса и правителството надхвърля незначително този за пълната информираност на предприятията за политиките. Видно е известното желание на предприемачите за участие във взимането на решения за подобряване на бизнес средата. Резултатът от това взаимодействие показва, че само 2 % от предложенията на бизнеса са взети предвид или това представлява общо четири предложения10 (вж. Графика 6).
Графика 6. Дял на взетите под внимание предложения от бизнеса
Частично са взети предвид предложенията на 38 % от респондентите, които са давали такива. От тях, средните предприятия имат най-нисък дял – малко над 22 %.
Диалогът не може да се изчерпи със спорадични прояви на взаимодействие. Взаимодействието се характеризира по-скоро като слабо и неефективно. Политиката не се популяризира в достатъчна степен, а резултатите от предприетите мерки остават неразпознати като постигнати или дори като подходящи, освен че са и неясно отчетени за бизнеса.
Подобряване на бизнес средата
Според бизнеса, сред най-ефективните фактори за насърчаване на бизнес средата са намаляване на корупцията, икономическата несигурност и подобряване на работата на съдебната система. Това са и определящи фактори за икономическото развитие на страната. Следват реформа на образованието, намаляване на административните тежести и подобряване на прозрачността на обществените поръчки (вж. Графика 7).
Графика 7. Фактори за насърчаване на бизнес средата
Политическата стабилност, ефективността на институциите и регулациите не се определят сред най-основните фактори за постигането на по-благоприятна среда от анкетираните. При посочването на други фактори, които респондентите считат за важни за бизнес средата и за повишаване на конкурентоспособността на бизнеса под една или друга форма се определят предимно регулациите, подобряването на качеството на обслужването на бизнеса и административното опростяване. Тези три групи фактори са водещи в отговорите, които са дали 32 % от респондентите на анкетата. Показателно за ангажираността и отношението към изследваните въпроси е участието на една трета от бизнеса в предоставената възможност за даване на собствено мнение и предложение в свободен формат. Посочените допълнително от бизнеса предложения са част от цялостната политика за подобряване на бизнес средата.
Класираният на последно място фактор за намаляване на сивия сектор е застъпен като препоръка на предприемачите за подобряване на бизнес средата, което се явява противоречие.
Очевидно административните тежести се разпознават като един от петте най-значими фактори за по-добра бизнес среда у нас. В определящите благоприятната бизнес среда фактори се включват регулациите и обслужването на бизнеса от институциите. Налице е осъзната потребност от промяна и провеждане на по-целенасочена, интегрирана и ефективна политика в тази посока. Факт е, че бизнесът е ориентиран изцяло към външните за предприятията фактори, а не търси възможностите и по линия на вътрешните фактори, които реално управлява.
Намаляване на административния товар върху бизнеса
Според проучването, по-малко от 10 % от бизнеса е запознат в пълнота конкретно с политиката на държавата за намаляване на административните тежести върху бизнеса (вж. Графика 8).
Графика 8. Познаване на политиката за редукция на административните тежести върху бизнеса
Над 30 % от българските предприемачи и мениджъри не знаят за предприетите от правителството действия в тази насока. При по-детайлен анализ на данните се установява, че при микро предприятията този дял достига до 37 %. При средните предприятия е най-нисък – 21 %. От друга страна, 14 % от големите предприятия познават политиките за редукция на административните спънки, а повече от половината респонденти са само частично информирани (54-70 %).
Независимо от това, че правителството провежда политика за намаляване на административните тежести върху бизнеса от около седем години, не малка част от българския бизнес не е чувал за нея. Това означава, че тази политика не се провежда прозрачно в необходимата степен. Все пак в публичното пространство има информация за нея и за постигнатите в процеса на изпълнение резултати. Отчетността на институциите не е поднесена в достъпен и ясен за бизнеса формат. Непознаването на политиката поставя под въпрос съответно и разпознаването на ефекта от нея. По-малко от 7 % твърдят, че такъв има и около 45 % не знаят да има въздействие от такава политика (вж. Графика 9). Очевидно взаимодействието на институциите с бизнеса и правилното определяне на постижими и ефективни мерки, които са значими за стопанския свят е проблематично.
Графика 9. Ефект от политиката за редукция на административните тежести върху бизнеса
Интересно е, че разликата в отговорите сред представителите на различните групи бизнес е голяма: тя варира от 2 до 23 % за наличие на ефект от политиката и от 36 до 59 % за наличие на частичен ефект от провежданата политика. Голямата разнородност на резултатите говори по-скоро за известна обърканост във възприятието на тази политика от бизнеса.
Подобряването на административното обслужване се очертава приоритетно за повишаване на ефекта от предприетите мерки. В обобщен план, 64 % от респондентите поставят тази мярка на първо място в сравнение с други, например по-широки консултации с бизнеса (56 %), предварително обсъждане на конкретните предложения и мерки (50 %), повишаване на прозрачността за политиките и съответните мерки (40 %)11 и др. (вж. Графика 10).
Микро, малкият и средният бизнес категорично поставят подобряването на административното обслужване на първо място, а големият бизнес слага основен акцент върху повишаването на прозрачността на публичните политики.
Графика 10. Действия за постигане на ефект от политиката за редукция на административните тежести върху бизнеса
Около 7 % от участниците в анкетата са коментирали други действия на институциите, които биха довели до положително въздействие на политиката за редукция на административните бариери. Такива са опростяването на административните процедури, последователната политика за намаляване на неформалния сектор, ненамесата на държавата, електронните обществени поръчки, срещи на политиците с местния бизнес, значителна редукция на администрацията и др. Отличаваща се препоръка е тази за предоставяне на достъп до информация за това как се проверява и налага спазването на административните разпоредби, което се счита, че ще доведе до открояване на спънките за бизнеса. Отново, посочените допълнителни препоръки за административно опростяване и електронизиране на обществените поръчки се извършват за целите на подобряването на административното обслужване на бизнеса.
В по-голяма или в по-малка степен предложенията са ориентирани и към взаимодействието между бизнеса и правителството. Очевидно, тези политики произтичат и се разбират от представителите на публичните институции, докато правилният път е обратният - от представителите на бизнеса към институциите.
По какъв начин, обаче, очертаната картина се отразява върху разходите на бизнеса и влияе ли върху неговата конкурентоспособност?
Над 85 % от бизнеса прави анализ на административните разходи12 за административни дейности, които предприятието извършва поради правно изискване, като пълен анализ се извършва от близо 60 % от респондентите на анкетното проучване (вж. Графика 11).
Графика 11. Анализиране на административните разходи от бизнеса
Близо 60 % от респондентите (в качеството им на ръководители)13 посочват, че месечно отделят до 10 часа за спазване на регулациите и взаимодействие с институциите. Над 20 % отделят между 11 и 20 часа месечно за информиране, спазване на изисквания и др. комуникация с институциите (вж. Графика 12).
Респондентите, които отговарят, че не отделят време за такава дейност са 20 % и са уточнили, че работата с институциите им отнема до 5 часа месечно.
Сред уточняващите отговори има и такива, които калкулират тройно повече време (при добавяне на регулациите на общинските власти) или считат, че е налице прекалено много неефективност в тези процеси.
Графика 12. Време, необходимо за спазване на регулациите и работа с институците (месечно)
Взаимовръзка между намаляването на административните тежести върху бизнеса и повишаването на конкурентоспособността на предприятието откриват почти 90 % от респондентите (вж. Графика 13).
Графика 13. Взаимовръзка между административните тежести и конкурентоспособността
Заключение
Проведеното проучване очертава следните по-важни проблемни моменти и констатации, свързани с формирането и изпълнението на политиката за подобряване на бизнес средата у нас:
- • като цяло не се наблюдават изразени положителни промени от провежданите публични политики за подобряване на бизнес средата;
- • мерките за информация и публичност не са в достатъчна степен ефективни;
- • предприетите мерки за редукция на административните тежести върху бизнеса не водят задължително до намаляване на административните разходи на предприятията;
- • подобряването на условията за предприемачество и бизнес изисква по-голяма диалогичност, прозрачност и отчетност;
- • налице е връзка между намаляването на административните тежести върху бизнеса и повишаването на конкурентоспособността на предприятията.
Безспорно, корупцията, икономическата сигурност и работата на съдебната система са определящи за бизнес средата, но ефектът от провежданите политики за бизнес средата би се увеличил чувствително при предоставяне на по-добро административно обслужване, при по-широко включване на бизнеса в консултациите и предварително ефективно обсъждане на конкретните предложения и мерки.
1 Проучването е представено в Търговски вестник и анкетата е разпространена сред читателите му в началото на 2015 г.
2 След 2008 г. държавата предприема по-систематичен подход и въвежда целенасочена политика за намаляване на административната тежест върху бизнеса.
3 По големина на предприятията – микро, малък, среден и голям бизнес.
4 След първична обработка на данните, в анализите не са включени 19 броя анкети поради непълнота на данните по същество.
5 Микро предприятия (до 9 броя на заетите в тях лица), малки предприятия (10-49 броя заети лица), средни предприятия (50-249 броя заети лица) и големи предприятия (над 250 заети лица).
6 За повече информация вж. http://www.nsi.bg.
7 От които 50 % са собственици и съдружници, а 20 % са президенти, изпълнителни директори и управители.
8 За повече информация вж. http://www.nsi.bg.
9 Нефинансови предприятия.
10 По едно от микро и малко предприятие и две от големи предприятия.
11 Сборът от процентите надхвърля 100, поради това, че е предоставена възможност за даване на повече от един отговор от респондентите.
12 В т. ч. са административните тежести.
13 Отделяното време от други представители на ръководния състав, служители и външни експерти също е изследвано.
